• by admin

Софийският градски съд (СГС) отне окончателно колата на публициста Ивайло Цветков-Нойзи, който беше хванат да шофира пиян и се споразумя за условно наказание от 10 месеца затвор и остана без книжка за 14 месеца (пълния текст на решението виж тук).

С решението си съставът на градския съд (Величка Маринкова-председател, Слави Славов-докладчик и Атанас Н. Атанасов) отмени определението на съдия Мирослав Петров от Софийския районен съд (СРС), който миналата година отказа да отнеме колата на Цветков, като отхвърля всички аргументи на първата инстанция.

Определението на районния съд предизвика много дебати, а наскоро се оказа, че е била извършена и прокурорска проверка за работата на съдия Петров. Случаят доби популярност и  тъй като малко преди това парламентът прие промените в Наказателния кодекс (НК), с които съдилищата бяха задължени да отнемат автомобилите на пияните шофьори. Съдия Петров обаче реши да приложи пряко Конституцията и правото на Европейския съюз, като прие, че с разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, законодателят „не е обезпечил баланса между ограничението на правото на собственост на извършителите на престъпления по чл. 343б, ал. 1 НК и защитата на правото на живот и телесна неприкосновеност на гражданите“. Според него това е станало, след като не е дадено право на съда да преценява в кои случаи да отнема колите на пияните или дрогирани водачи.

Така съдия Петров заключи, че разпоредбата е в остро противоречие с принципите на правовата държава и за неприкосновеност на частната собственост (чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 3 от Конституцията).

Освен това той прие, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК противоречи на чл. 2, § 1 и чл. 5 от Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление във вр. с чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на ЕС. В определението се разяснява, че рамковото решение и хартата регламентират, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.

Прокуратурата протестира определението на СРС и делото стигна до градския съд. Междувременно пък Конституционният съд (КС) беше сезиран от съдия Добринка Кирева (виж тук) от съда в Свиленград с искане да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от Наказателния кодекс (НК), която предвижда отнемането на коли на пияни и дрогирани шофьори.

Първоначално адвокат Стефан Карайотов, който защитава Нойзи, искаше съдът да спре делото до произнасянето на Конституционния съд, но в края на делото пред втората инстанция изненадващо Карайотов не оспори искането на прокурора, а каза, че то е справедливо и поиска от съда да го уважи.

СГС: Отнемането на колата е превенция, а не наказание

Градските съдии отхвърлят основния аргумент на СРС, свързан с императивното отнемане на колата като принудителна наказателна мярка и лишаването на съдилищата от възможността за преценка.

В решението си решаващата инстанция пише, че репресивната мярка е приета в отговор на пътния травматизъм в държавата, а критериите, при които се налага, са обективни, ясни, недискриминиращи. Според СГС погрешно районният съд е преценил, че тази норма е наказание.

„Правната доктрина и съдебна практика с дълга давност са безпротиворечиви, че тази мярка притежава санкционен, превантивен характер, но не е наказание, въпреки репресивния си елемент. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че отнемането по цитирания текст се прилага независимо и отделно от наказателната отговорност, въпреки че това винаги се осъществява само при извършено престъпление. В този смисъл юридически ирелевантен е аргументът на СРС, че „мярката“ (която първостепенният съд погрешно е приел за наказание) не е подчинена на правилата за индивидуализация на наказанието в НК и не е съобразена с тежестта на деянието. Този въпрос при мерките по член 53 от НК е решен дефинитивно, тъй като те са отговор, държавна реакция с елемент на държавна принуда при регулиране на определени обществени отношения, каквито са процесните – безопасността на транспорта“, се казва в решението.

СГС се съгласява обаче с виждането на районния съд за сгрешената законодателна техника, при която от разпоредбата може да се направи извод, че лекият автомобил е третиран в случая като средство на престъплението, а не като предмет.

„Въззивният съдебен състав намира, че неправилната законодателна техника е законодателен въпрос и категорично не е основание за неприлагане на норма, която е част от позитивното действащо право, така щото общоизвестен и валиден е древният римскоправен принцип: dura lex, sed lex“, казва обаче СГС.

За невъзможния инцидентен контрол за противоконституционност 

На следващо място градският съд се съгласява и с довода на прокуратурата като заявява, че нито първостепенният, нито въззивният съд имат правна възможност да упражняват инцидентен, спорадичен контрол за конституционосъобразност на законите.

СГС припомня, че по казуса вече е сезиран и Конституционният съд, но отбелязва, че погрешно районният съд се е позовал на §3, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Конституцията, според който разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на основния закон. СГС подчертава, че текстът се отнася именно и само до „заварените закони към момента на приемане на действащата Конституция, а не на бъдещото законодателство, каквото се явява в темпорален аспект нормата на член 343б, ал.5 от НК“.

Според СГС районният съд е посочил нарушение на конституционните разпоредби на чл. 4 и ч. 17 от Конституцията, без да даде обаче подробности за нарушенията и да ги конкретизира.

„Безпротиворечиво, съгласно член 5, ал. 2 от КРБ същите имат непосредствено действие, но в акта на СРС липсва конкретика. Не са посочени конституционните разпоредби, които проверяваният съд е приел, че прилага пряко, като е посочил единствено коя разпоредба от НК не прилага. Бланкетно като нарушени са маркирани член 4 и член 17 от КРБ, но задълбочен и достатъчен анализ как именно конституционните изисквания не са спазени, липсва“, пише градският съд.

Как СГС тълкува правото на ЕС

Решаващата инстанция не е съгласна и с нарушеното право на ЕС, за което съдия Петров се позова на Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета и Хартата на основните права на ЕС. Според СГС обаче предмета на делото в случая не е относим към тях. Според СГС рамковото решение касае мерки срещу организирана престъпност с трансграничен елемент, а практиката на СЕС – митническа контрабанда на културни ценности.

„Според въззивния съд те са неприложими и на още едно основание, тъй като и двете обсъждат не „предмета“ на престъплението, каквато е правната природа на иззетия като веществено доказателства лек автомобил. Техен обект са „средството“ и „облагата“ от престъпна дейност, в които хипотези настоящият казус, с оглед посоченото по-горе от въззивния съд, не попада“, пише СГС.

Градският съд приема още, че разпоредбата от НК не противоречи и на Хартата на основните права на ЕС, съгласно която тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението.

„В настоящия случай неприложената от СРС разпоредба от НК не е „наказание“, а мярка, която мярка въззивният съд намира за удачна, общественополезна и преди всичко – за приета от законодателя по установения ред, в кръга на компетенциите му“, подчертава СГС, а решението му е окончателно.

Според Договора за функционирането на ЕС (чл. 267), когато въпрос за тълкуването на съюзното право е „повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз“. В случая въпросът е повдигнат от СРС, а СГС прави различен анализ на Правото на ЕС и като последна инстанция би следвало да се обърне към съда в Люксембург. СЕС вече е сезиран от съда във Велики Преслав, но в решението на СГС това не е посочено като причина той да не изпълни задължението си по чл. 267 ДФЕС.

Освен това в решението на СГС не е коментирана разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, която гласи: „Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд„. Т.е. в решението не се посочва дали от тази разпоредба на основния закон за СГС като последна инстанция произтича задължение да спре делото и да изчака произнасянето на КС и съответно, с оглед факта, че градските съдии са решили да приключат делото, защо са приели, че този текст на Конституцията не се прилага.

Проблемът със спирането на делото от последната инстанция, когато КС е сезиран за приложимия по него закон, възниква за наказателните дела, тъй като в гражданския процес той е изрично решен от години с разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК (Съдът спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон). Аналогична разпоредба в НПК не съществува, но от миналата година е факт новата редакция на чл. 150, ал. 2 от Конституцията.